Има и пенливо розе. В различни региони по света, където се произежда пенливо вино, малка част от продукцията е посветена на него. В Шампан то е най-рядкото от четирите стилистики (другите три са Blanc de Blancs, т.е. бяло от 100% Шардоне, Blanc de Noirs, т.е. бяло от червените сортове Пино Ноар и Пино Мьоние, и микс от всички позволени сортове). Струва си да се отбележи, че Champagne AOP е единствената апелация, която позволява розе да се прави буквално чрез смесване на червено вино с бялo – в случая към пенливото бяло се слага сух Пино Ноар.
В Италия имат Ламбруско и Франчакорта. Няколко сорта носят вариации на името Ламбруско, но така е кръстена и апелацията в северния регион Ломбардия, където се правят тези (обиковено) достъпни пенливи розета, а и червени. Традиционно в по-високия клас са другите такива вина, които отново идват от същия регион на Италия – апелацията е Franciacorta DOCG. Също като шампанските се правят по т.нар. традиционен метод, т.е. вторичната ферментация, от която идват балончетата, се случва в бутилка.
Както се забелязва в портфолиото ни, има и розов пет-нат, което идва от Pétillant Naturel, т.е. естествено пенливи вина. Те се правят по древен метод, възникнал преди този за шампанско, който не включва филтрация. Резултатът? Леко мътно и много плодово пенливо вино.

Стил: Плодов

Санджовезе е основният сорт, който свързваме с италианския регион Тоскана и с популярните по цял свят червени вина от апелациите Кианти и Брунело ди Монталчино. Направен на розе, сортът изважда оранжев оттенък, а на нос се долавят аромати на ягоди, зелен пъпеш, рози и праскова. Вкусовият профил е подчертано свеж с високи киселини. Може да се усети лека горчивина на финала, което подсилва усещането за сухо вино.

Типично за: Тоскана (Италия)

Съчетайте с: Марокански кус-кус с пиле, морски дарове

Стил: Деликатно плодов

Винената писателка Маделин Пукет хубаво го описва: „Пино Ноар е като дивата на гроздовото модно дефиле. Сортът е с непоносимост към каквато и да била метеорологична екстремност и е смятан за чувствителен и докачлив, но ако е в настроение, стои много секси в чашата.“ Да ви се допие ли или да ви споходят нечисти мисли след такова описание! Типично тези розета имат висока киселинност, съответно и свежест. Очаквайте меки и деликатни аромати на диня, малини, ягоди и мокър камък. Като цяло вината имат землистата характеристика, отличителна за червения Пино Ноар, съчетани с хрупкавостта и свежестта, които по-кратката мацерация запазват.

Типично за: Лоара, Бургундия (Франция)

Съчетайте с: Салата с козе сирене или ястия с ракообразни

Провансалското розе е еквивалентът на малката черна коктейлна рокля на винения свят. То би се вписало еднакво добре на формален коктейл в средата на работната седмица и на градинското барбекю в събота с приятели няколко дни по-късно. Светло на цвят с леко оранжавеещ оттенък, то е свежо, прецизно, с букет от аромати, които майсторски могат да допълнят повечето ястия. Най-често е купаж от два или повече от типичните за Южна Франция сортове Гренаш, Сира, Мурведър и Сензо. Долавят се аромати на ягоди, диня, розови листенца, за финала са типични соленоватост и минералност заради близостта на Средиземно море.

Типично за: Прованс и Лангедок-Русийон (Франция)

Съчетайте с: чеснови ястия, рибна чорба, морски деликатеси на скара, бургер

Има нещо развеселяващо във факта, че има хора, чиято длъжностна характеристика покрива изобретяването на имена за цветове в козметиката. „Пепел от рози“ е класика, но има и цветове като Forever Yours (мораво-розово червило в краска „Завинаги твоя“), Winterberry („Коледна звезда“) , Death by Chocolate (“Шоколадова смърт“), лак за нокти Rendezvous („Рандеву“, т.е. среща) или Bachelorette Bash („Моминско парти“ – предполага се, че последните две се съчетават добре?)… Споменаваме ги, първо, защото немеем пред творческия порив и, второ, защото те имат място и в нашето енологично всекидневие. Как ли биха кръстили всичките оттенъци на розетата?

Най-важното, което трябва да се знае в случая, е откъде идва цветът на този вид вино. Розе не се прави чрез смесване на бяло и червено (с едно значимо изключение, описано в карето). По-скоро можете да го приемете розето като междинен етап на производство на гроздовия сок, преди да стане червено вино. Розето се прави от червени сортове, като повечето хора се изненадват да разберат, че месцето им отвътре е почти толкова светло на цвят колкото и това на белите, а единствената значима разлика е цветът на ципите. След като зрънцата се пресоват и от тях изтече сокът, той се накисва в ципите, които отдават танини, аромати и, разбира се, червеникава краска. Продължителността на този период определя аромата, структурата (заради танините) и цвета на виното. Ако ги оставите за 3 часa, имате розе. Ако ги оставите за дълго – дни, дори седмици, имате червено вино. Процесът на накисване се нарича мацерация.

И така стигаме до стилистиката на розето: то може да бъде свежо, дори ненатрапчиво, може да бъде ароматно, плодово, пикантно, наситено, богато на нос, елегантно. По-надолу ви представяме един вид карта на някои от най-популярните стилове и региони.