Има нещо развеселяващо във факта, че има хора, чиято длъжностна характеристика покрива изобретяването на имена за цветове в козметиката. „Пепел от рози“ е класика, но има и цветове като Forever Yours (мораво-розово червило в краска „Завинаги твоя“), Winterberry („Коледна звезда“) , Death by Chocolate (“Шоколадова смърт“), лак за нокти Rendezvous („Рандеву“, т.е. среща) или Bachelorette Bash („Моминско парти“ – предполага се, че последните две се съчетават добре?)… Споменаваме ги, първо, защото немеем пред творческия порив и, второ, защото те имат място и в нашето енологично всекидневие. Как ли биха кръстили всичките оттенъци на розетата?
Най-важното, което трябва да се знае в случая, е откъде идва цветът на този вид вино. Розе не се прави чрез смесване на бяло и червено (с едно значимо изключение, описано в карето). По-скоро можете да го приемете розето като междинен етап на производство на гроздовия сок, преди да стане червено вино. Розето се прави от червени сортове, като повечето хора се изненадват да разберат, че месцето им отвътре е почти толкова светло на цвят колкото и това на белите, а единствената значима разлика е цветът на ципите. След като зрънцата се пресоват и от тях изтече сокът, той се накисва в ципите, които отдават танини, аромати и, разбира се, червеникава краска. Продължителността на този период определя аромата, структурата (заради танините) и цвета на виното. Ако ги оставите за 3 часa, имате розе. Ако ги оставите за дълго – дни, дори седмици, имате червено вино. Процесът на накисване се нарича мацерация.
И така стигаме до стилистиката на розето: то може да бъде свежо, дори ненатрапчиво, може да бъде ароматно, плодово, пикантно, наситено, богато на нос, елегантно. По-надолу ви представяме един вид карта на някои от най-популярните стилове и региони.