Празникът без шампанско не е достатъчно блестящ. Изхвръкналата тапа, мехурчетата в чашата и лекият гъдел по езика – така обичаме да посрещаме новата година.
В суматохата покрай дунавското хоро и речта на президента обаче често ни се случва да съчетаваме шампанското с баницата с късмети или с последните хапки от новогодишната трапеза и не му позволяваме да разкрие цялата си прелест.
Вкусът на Розетата пък действа на вкусовите рецептори по уникален начин – сладостта на напитката прелива в свежи нотки, което предизвиква усещане за спокойствие, пълнота и щастие.
Не на последно място всяко Розе има свой собствен характер, защото се прави от различни сортове грозде. Той придава на винената емоция индивидуалност и прави мига неповторим. Както знаем, Розето се приготвя от червено грозде по технологията за производство на бяло вино. А това е твърде специфичен процес, който дава възможност на технолозите да изявят своите артистични души и да вложат в Розето най-силната страст, на която са способни.
Чаша Свищовско Розе, събрало топлина и нежност край брега на копринения Дунав, винаги е добър избор – и към обяда, и към вечерята, и просто така – за настроение.
Има и пенливо розе. В различни региони по света, където се произежда пенливо вино, малка част от продукцията е посветена на него. В Шампан то е най-рядкото от четирите стилистики (другите три са Blanc de Blancs, т.е. бяло от 100% Шардоне, Blanc de Noirs, т.е. бяло от червените сортове Пино Ноар и Пино Мьоние, и микс от всички позволени сортове). Струва си да се отбележи, че Champagne AOP е единствената апелация, която позволява розе да се прави буквално чрез смесване на червено вино с бялo – в случая към пенливото бяло се слага сух Пино Ноар.
В Италия имат Ламбруско и Франчакорта. Няколко сорта носят вариации на името Ламбруско, но така е кръстена и апелацията в северния регион Ломбардия, където се правят тези (обиковено) достъпни пенливи розета, а и червени. Традиционно в по-високия клас са другите такива вина, които отново идват от същия регион на Италия – апелацията е Franciacorta DOCG. Също като шампанските се правят по т.нар. традиционен метод, т.е. вторичната ферментация, от която идват балончетата, се случва в бутилка.
Както се забелязва в портфолиото ни, има и розов пет-нат, което идва от Pétillant Naturel, т.е. естествено пенливи вина. Те се правят по древен метод, възникнал преди този за шампанско, който не включва филтрация. Резултатът? Леко мътно и много плодово пенливо вино.
Стил: Деликатно плодов
Винената писателка Маделин Пукет хубаво го описва: „Пино Ноар е като дивата на гроздовото модно дефиле. Сортът е с непоносимост към каквато и да била метеорологична екстремност и е смятан за чувствителен и докачлив, но ако е в настроение, стои много секси в чашата.“ Да ви се допие ли или да ви споходят нечисти мисли след такова описание! Типично тези розета имат висока киселинност, съответно и свежест. Очаквайте меки и деликатни аромати на диня, малини, ягоди и мокър камък. Като цяло вината имат землистата характеристика, отличителна за червения Пино Ноар, съчетани с хрупкавостта и свежестта, които по-кратката мацерация запазват.
Типично за: Лоара, Бургундия (Франция)
Съчетайте с: Салата с козе сирене или ястия с ракообразни
Когато хора говорят за бяло вино, те обикновено се сещат за миризмите, вкусовете и характеристиките на шардоне.
Сортът “Шардоне” е роден в легендарните бургундски региони на Франция. Това грозде със зелен оттенък расте в по-студен климат като Тихоокеанския Северозапад, Нова Зеландия и Южна Африка. Някои от най-популярните шардонета днес се отглеждат в долината Напа и Сонома.
Лозарите, отглеждащи “Шардоне”, прилагат различни методи на ферментация, за да смекчат естествената му киселинност в по-нежни, по-копринени нотки. Най-изтъкнат е малолактичният метод, който е отговорен за добавянето на забележимо лек и кремообразен послевкус на шардоне.
Trastena шардоне и мискет е вино, което представлява една невероятна комбинация от най-популярния в цял свят гроздов сорт и българското грозде “Мискет”. Въпреки че това е розе, лекият му вкус и останалите му качества по нищо не го отличават от бялото вино.
Бялото вино от “Ризлинг” е ароматно, вкусно, освежаващо и има вкус на нектар от ябълки, кайсии, праскови и круши и се предлага във висока стъклена бутилка. Обикновено свеж, поради високите нива на киселинност, ризлингът е известен със силните си флорални аромати. Може да е сладко, но може и да е сухо.
Всяка марка е различна. Ако идва от Германия или Калифорния, можете да предположите, че е сладък, освен ако не е маркиран сух. Едно от белите вина, най-подходящи за храна, ризлинг се комбинира с всичко – от суши и морски дарове до пикантни храни като тайландско и индийско къри. Най-много се ползва като десертно бяло вино.
Различните сортове грозде за бяло вино се отглеждат в различна лозарска област по света, по някаква причина. Със стотици сортове и вариации, всеки от многото видове бяло вино представя редица миризми и вкусове, несравними с други напитки. Съществуват стотици вариации по целия свят, но ние ще разгледаме 9-те най-популярни сорта грозде за бяло вино, а именно:
Кой каза, че през летните месеци не може да пие червено вино?Много се лъже с това мнение!Това прекрасно Каберне може да задоволи всеки вкус.Поднесено при стайна температура /16-18 градуса/ се случват неочаквани обрати.Много красив рубинен цвят,жив.Висок алкохол – 14% ,подпиращ плътно тяло с аромати на арония,зрял черен горски плод.Вкусът е мек, приятен с аромати […]
Леки и освежаващи, тези сортове са подходящи за онези, които пият предимно бяло, но са решили да преминат към консумацията на червено вино. Леките червени вина могат да се пият и самостоятелно, но също така се комбинират добре с храната, благодарение на по-ниското си съдържание на танини.
Червеното вино притежава широка гама от вкусове. Различните сортове грозде придават аромати на плодове, цветя, билки, подправки и други. Например, пино ноар има малинови, черешови и горски нотки, докато каберне совиньон обикновено се гордее с нотки на касис, женско биле и мокър чакъл.
Тези аромати и вкусове не се добавят към червеното виното, а се получават от органични съединения, намиращи се в ципата на гроздовите зърна. Вкусът на червеното вино се различават от този на бялото, поради вида на гроздето и контакта с ципите на гроздовите зърна по време на мацерацията и ферментацията.